Ярост, скрита в мене от преди...
Време е сега да се покаже.
Нима човекът е човек,
ако на ум не може да го каже?!
Ярост от това, че чак сега разбирам,
колко трудности човека спъват!
Човек съм, за това аз мога да избирам,
а не мечтите ми във бездна да потъват!
И силен съм да продължа напред,
каквото и да струва ми това,
и мислите в главата си ще вкарам в ред,
дори и скъпо да трябва да платя!
Не мога да понасям някой да диктува
какво да правя с моя си живот,
не мога и не искам, а сърцето се бонтува,
че трябва да влиая се от чужди вот!